Предразположени ли сме генетично да пълнеем?

До колко може да ни е заложено да сме пълни?

            Често сме срещали семейства, при които двамата родители са пълни и почти винаги техните деца са с наднормено тегло. Много хора оправдават фигурата си, като казват: „Мен ми е генетично, няма как.” Нека разгледаме какво казва генетиката по този въпрос.

            Сравнително нови изследвания изучават мутацията на специфичен ген Mrap2, отговорен за пълнеенето. Нормално човек притежава две копия на гена – един от майката и един от бащата. При мутацията само на едно от копията на гена, хората имат голям риск от наднормено тегло. Изследвани са мишки, при които е имало мутация на този ген. Те поемали същото количество храна, като контролната група мишки, но пълнеели значително повече. . Самият ген карал тялото им да произвежда повече мазнини, отколкото да изразходва енергия. А при тези с мутация в двете копия на гена, напълняването било значително. 

            Друг ген – FTO, намиращ се в хромозома 16, е отговорен за производствтото на грелин – хормонът на глада. Изследвани са група от 360 души, при които 40 са имали мутация на гена.  Нивото на грелин е измерван при двете групи, непосредствено преди и след хранене. При групата с липса на мутация, нивото на грелин значително спада след нахранване и те се чувстват сити, докато при останалите 40 души, нивото стои високо и те са склонни да поемат още храна.

            Досега са потвърдени 8 гена, които са отговорни за стройната фигура, като се очаква този брой да нарастне до 30.

            Да, генетичните особености може да са наследствени, а може и да са просто дефект при вътреутробното развитие. Затова и има семейства, при които родителите са слаби, братята и сестрите също, а едното дете страда от наднормено тегло.

            Но не гените са отговорни за пандемията от наднормено тегло, обхванала голяма част от населението на модерния свят. Такива особености се откриват при не повече от 10-15% от населението. За останалите са виновни нездравословното хранене, обездвижването и немърливостта към собственото здраве.

            Наличието на мутация в гена не обрича пациента на живот с наднормено тегло, но със сигурност го поставя в ситуация, при която той трябва повече от всеки друг стриктно да следи храненето си и да се стреми към балансиран рацион и достатъчна физическа активност.